Програма

ПРОГРАМА НА ЕВРОПЕЙСКОТО ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ

Какъв е светът, в който живеем и в какво общество бихме искали да живеем?

Живеем в свят с все по-голямо икономическо разделение както между отделните държави, така и вътре в тях.

Епидемията от нестабилност, конфликти и насилие, тероризъм и етно–религиозни сблъсъци завладя и новия век.

Съвременният свят живее под знака на глобалния тероризъм. Това означава, че светът е разделен на две части, всяка една от които вижда опасност за своето съществуване и оцеляване в лицето на другата. Сам по себе си този факт предполага нов подход, по-различен от този, с който сме свикнали през последните десетилетия, за чието формиране голяма роля играят редица фактори.

Човечеството е изправено пред редица глобални въпроси, свързани с политическите системи и модела на управление в различните държави. Свидетелство за това е кризата на традиционните демокрации – монархии или републики, както и надигането на националистически партии в Европа.

Конфигурацията на основните световни политически и икономически актьори вече е променена. Новият световен ред, налаган от мултинационалните компании, обслужва интересите на малка група свръхбогати привилегировани световни елити, които определят развитието на икономическите и политическите процеси.

Старите геополитически институции, национални държави, национални традиции, пазари, закони и граници, религии, идеологии и култури пречат на настъплението на транснационалния капитал. Неговата цел е създаването на слаби и разпокъсани мултиетнически държави, с минимален икономически и политически потенциал и ограничен суверенитет, установяването на нов световен порядък и единно световно управление.

 „Именно начинът, по който употребяваме думите „демокрация” и „демократично управление”, е причина за най-големите недоразумения. Ако съдържанието на тези думи не бъде изяснено пределно ясно и ако не се установи съгласие относно определенията, животът  на хората ще минава под знака на обърканите идеи, а от това ще се възползват тираните и демагозите.“

 

 Алексис де Токвил

Националната държава се превръща в обикновена служба за сигурност на мегакомпаниите, които не изпитват необходимост от пряко управление. Демокрацията се трансформира в система за прикриване на елитарни решения, а парламентаризмът е само един полезен инструмент за налагане на господството над конкретни национални образувания, състезаващи се за благоразположението на глобалните елити. Патриотизмът не заема място в тяхната ценностна система.

Традиционната демокрация е в криза. Причините за това се коренят в същността на политическата система и на самите партии. Думата „партия” обикновено се свързва с корупция, лични сметки, политически и икономически интереси. Партията установява господството на избраните над избиращите, на упълномощените над тези, които ги упълномощават, на делегираните над делегиращите ги. Партийните лидери често се стремят да увековечат властта си, прикривайки се зад демократичните избори. Партиите обикновено се подчиняват на „железния закон на олигархията”, изграждащ в тях антидемократично самопроизвеждаща се олигархична структура, дори ако официалната им структура е демократична.

Парламентарните партии често се превръщат в заложници на групови корпоративни интереси. Затова е абсурдно демокрацията да бъде оставяна само в ръцете на малка група депутати – обикновено партийни функционери, стремящи се към властта много често заради личното си облагодетелстване.

Елитът е поел отговорността за изпълнителната функция. Той формулира и планира обществените интереси. Обикновеният гражданин е „зрител“, който не участва във вземането на решения, с изключение на това, че от време на време може да избира един или друг член на елита.

Ние вярваме, че един от изходите от все по-ясно очертаващите се противоречия в съществуващата пропагандирана и рекламирана демокрация е пряката демокрация.

Истинската демокрация трябва да се основава на такива организационни структури, които позволяват на отделните граждани както да бъдат добре информирани, така и да участват във вземането на решения, да формулират идеи и програми за развитието на обществото, да участват в тяхната реализация и контрол. Без такива организационни структури управлението на обществото си остава привилегия за политическия елит. Възможностите на обикновения човек са силно ограничени, тъй като той е изключен от фундаменталните решения в политическата, икономическата и социалната сфера. Изходът от всичко това е в пряката демокрация.

 

Затова за Европейското движение за пряка демокрация е особено важна и ролята на гражданското общество. Неговите структури са естествен и необходим коректив на управляващата политическа класа.

Гражданското общество, по наше мнение, е онази форма на обществото, в която частният интерес и личната сфера на човека са основата на системата от отношения. Ние приемаме, че частната собственост е материалната субстанция на гражданското общество, а свободата – духовната. Главни социални регулатори за нас са правото и моралът.

Европейското движение за пряка демокрация полага усилия за изграждането на личности и общества, носители на нравствени ценности които да обединяват, а не да разделят хората.

Ние искаме да формираме позиции, да поставяме въпроси и да водим дебати. Целта на Европейското движение за пряка демокрация е да се обърне с лице към проблемите на съвременния свят и да предизвика интелектуални, политически и икономически дискусии. Развитието на политическите процеси в Европа и света показва необходимостта от преосмисляне на същността на сегашната политическа система. Вероятно това ще бъде труден и продължителен процес. Единственото, което може да се каже със сигурност е, че в обозримо бъдеще националната идентичност и позитивният национализъм ще бъдат мощни,трайни и градивни сили.

Европейското движение за пряка демокрация предлага една нова визия за политическа солидарност, основана на принципите на пряката демокрация.

Европейското движение за пряка демокрация не е политическа формация. Неговите амбиции не са свързани с участие в политически избори.

Движението ще изпраща духовни послания към хората от различни континенти, ще води диалог и ще работи за разбирателство между всички народи, за техния обществен, икономически и социален просперитет.

Една от насоките в дейността на движението ще бъде провеждането на дискусии върху идеите за народовластието и тяхното интерпретиране в Европа и света, съобразено с националната специфика на отделните страни.

Европейското движение за пряка демокрация ще работи за решаването на конфликтите в съвременния свят с мирни средства, за отхвърлянето на всички видове агресия и намеса във вътрешните работи на суверенни държави, за елиминирането на разликата между гладуващите и презадоволените общества, срещу расизма и ксенофобията, тероризма и всякакъв вид екстремизъм.

 

Ние ще работим по нов проект за осъществяване на националните външнополитически интереси на България – чрез пълноправна интеграция в Европейския съюз, наред с развитието на взаимноизгодна основа на връзките с традиционните ни партньори  и другите страни от Организацията на независимите държави, арабските и африканските страни,Индонезия, Виетнам, Индия, Иран, Китай, държавите от Латинска Америка и всички останали страни, които се отнасят с уважение към България и желаят добруване както на своите, така и на българските граждани. Европейското движение за пряка демокрация ще работи съвместно със сходни движения в света. Ще търси съмишленици сред различни политически формации и непартийно обвързани структури, интелектуалци, духовни водачи, женски и младежки организации.

България днес има историческия шанс да се превърне не в поле на сблъсък на различните цивилизации, а в мост между Запада и Изтока с техните икономически възможности и културни традиции.., Има редица основания да се очаква постепенното създаване на едно ново геополитическо и икономическо пространство. Развитието на процесите в тази насока би поставило България в балансирано положение при осъществяването на обмен не само на възгледи и идеи, но и на хора, стоки и капитали.

Европейското движение за пряка демокрация се обявява срещу идеологията и практиката на военно-политическия глобализъм, който обрича малките държави да изпълняват ролята на сателити и средства в ръцете на глобалната и регионалната политика на „великите сили“.

Европейското движение за пряка демокрация не приема тезата, че бъдещите конфликти в света ще са на културна и религиозна основа. То ще изпраща духовни импулси към страни от Европа, Азия, Африка, Северна и Латинска Америка, ще търси сближаване и взаимодействие между различните цивилизации, ще изследва и открива позитивното в допирните точки между християнството и другите световни религии, като се противопоставя на агресивните тенденции в тях.

Религиозните предразсъдъци могат да се окажат една от сериозните пречки за разбирането на другите култури. Затова трябва да се търси по-дълбоко разбиране на фундаменталните религии и пътища за тяхното взаимодействие. Известно е, че отдавна се говори за необходимостта от помирение и примирение. Този процес е невероятно сложен. Религиите могат да намерят общото помежду си в това например, че и трите основни религии почитат Авраам като свой прародител. Авраам означава Баща на народите. Той не е юдей, не е християнин, не е мюсюлманин, той е просто човек, посветил се на Бога.

За да се предотвратят конфликтите, е необходимо да се върви към изграждането на интегрираща идентичност, ядрото на която да се състои от общ набор от ценности, които ни свързват независимо от различията, и към които се обърнати очите на милиони хора от различни религии.

Конфликтът между културите по същността си обаче е преди всичко конфликт на различни интереси, светогледи и ценностни системи. Известно е, че различните цивилизации имат различни приоритети по отношение на гражданите и на държавата, на правата и задълженията, на отговорностите, на свободата. Разликите в приоритетите определят и основополагащата разлика по отношение на цената на човешкия живот. Тази цена е различна в различните държави, но тя би могла да бъде трансформирана в дух на разбирателство и толерантност.

Източник на кризата в края на първото десетилетие на ХХІ век например, е нарушената хармония между начина и способността на човека да създава материални и духовни блага и начина и способността на човека да разпределя и използва тези блага в световен мащаб и в мащабите на своята страна по разумен, справедлив и съзидателен начин. Пред нас са два свята на една и съща планета – един бърз и един бавен, които се движат в непресичащи се орбити и противоположни посоки. Единият все още се мъчи да се справи с глада, другият – обхващащ Северна Америка и части от Европа и Азия, навлиза в киберпространството. Пропастта е не само между богатството и технологиите от една страна и бедността – от друга, а и в начина на мислене. Това е големият проблем за бъдещето на човечеството.

Реализирането на взаимноизгодни икономически връзки, в началото на ХХІ век има важно значение както за междуличностните отношения на хората от различни страни, така и за взаимното разбирателство между държавите.

Европейското движение за пряка демокрация ще работи за разработването и реализирането на проекти в областта на реалната икономика, на основата на общите интереси на конкретни страни от Европа, Азия, Африка и Америка, български промишлени и търговски компании, ще съдейства за реализиране на инвестиционни проекти на страни от тези региони в други европейски държави.

Европейското движение за пряка демокрация ще работи в тясно сътрудничество с различните чуждестранни етнически общности в България, ще съдейства за тяхното интегриране в българското общество, за адекватното им представяне в публичното пространство. Образът им в българските медии сега е едностранчив и предимно в негативна насока. Движението ще се противопоставя на всякакви форми на дискриминация на религиозна и етническа основа.

Европейското движение за пряка демокрация ще привлича доказали се дейци от областта на българската и чуждестранна култура, журналисти, политолози, съпричастни на идеята за диалог между цивилизациите. То ще поддържа контакти със сходни структури в чужбина. Движението ще отправя духовни послания за разбирателство и сътрудничество, за диалог на основата на общочовешките ценности и взаимно обогатяване на културите в съвременния свят.

Бъдещето е отворено и непредсказуемо. То съдържа много заплахи, но също така и многобройни възможности, даващи надежда.

Изходът зависи от всеки от нас.

Защото бъдещето на човечеството е свързано с диалога и сътрудничеството между различните цивилизации, с преминаване от „културата на войната“ към „културата на мира“.

Защото това, което ни обединява е много повече от това, което ни разделя.

Този е пътят за изграждането на един по-добър и по справедлив свят, в който ще властват истинските Свобода, Равенство и Братство за хората, Мир и Разбирателство между народите.